Да бъде ден!
Нощта е черна и зловеща, нощта е ледна като смърт. В разкъсаната земна гръд струи се бавно кръв гореща. В димящите развалини безокий демон на войната развял е хищно знамената и меч въз меч безспир звъни. Сред мрака непрогледно гъст стърчи злокобен силует на някакъв грамаден кръст и хиляди тълпи отвред вървят, подгонени натам от яростта на златний бог. И мрака става по-дълбок, тълпите нижат се едвам. За въздух жадни са гърдите, очите молят светлина, един копнеж, мечта една гори и се топи в душите и през сълзи и кървав гнет, през ужаса на мрак студен разбунен вик гърми навред: "Да бъде ден! Да бъде ден!"